Православната църква почита паметта на Св. Архангел Михаил
DarikNews
Днес според православния календар е празникът на Архангел Михаил. На този ден черпят Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Гавраил, Радка, Радмила, Райна, Ренета, Огнян, Пламен, Емил. Християнската църква въвежда този празник, за да противодейства на юдеите-еретици, които по някои канони на Стария завет изпадали в идолопоклонничество и езическо преклонение пред слънцето, луната и звездите и смятали, че ангелите са създатели на видимите твари и че са по-висши от самия Христос.С утвърждаването на празника православното духовенство налага идеята за появата на деветте ангелски сана в деня на Страшния съд, който се нарича“Ден осмий“. Посвещението му на Архангел Михаил се обяснява с представата за светеца като“чиноначалник и воевода“на всички ангели от йерархията - серафими, херувими, сили, власти и начала. А според народното вярване Св. Рангел е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Ето защо, той се изобразява като ангел, който се спуска при умиращия и с нож или сабя изважда душата му. Затова народът го нарича“душевадник“.Той отвежда изтръгнатата от тленното тяло душа в отвъдния свят, където заедно със своя събрат Свети Петър я отправя в райската градина или във врящия казан на пъкъла, според това дали е праведна или греховна. По тази причина в християнската иконографска традиция Архангел Михаил се изобразява или с окървавен нож в ръце, или държащ везни, с които измерва човешките грехове. Православната църква определя Свети Михаил като един от седемте първенсвуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Той представя Божието слово, архангел Гавраил е носител на Божиите тайни, Рафаил-лечител на недъзите, Уриил-просветител на душите, Салатиил емолител и застъпник пред Бога, Иехудиил е прославящ Господа, а Варахиил е подател на Божиите благословения.Ангелите са пазители на човешкия род и всеки човек получава с рождението си по един ангел-пазител. Според традиционните народни представи св. Архангел държи в едната си ръка златна ябълка, а в другата – нож. С ябълката той примамва умиращите хора, а с ножа“вади душите им“. Затова светецът се нарича още“вадидушник“.
Add comment November 8th, 2008
Настъпва пролетта! Цялата природа възкръсва за нов живот. И идва Великден-най-хубавият пролетен празник, честван в българския дом с традиционни обреди и ритуали, с много радост и веселие, с богата и красива трапеза, грейнала от пъстрите яйца, обредните хлябове и лъскавите козунаци. Мало и голямо се радва на този празник. Всеки го очаква с нетърпение. Великден е празникът, който седмици наред чувстваме, че наближава. Донесените на Цветница върбови клонки и поставени пред иконата, са най- сигурните вестители, че Великден е скоро. И започва Страстната седмица, седмица на страданията, преживени от Сина Божи, неговата смърт на кръста с трънен венец на челото, погребението му и накрая - неговото Възкресение. Страстната седмица е свързана с много ритуали, вълнения, приготовления за Великден. Атмосферата в дома се променя. Къщата се почиства от нечистотиите, натрупани през дългата зима и грейва. Пролет иде, Великден иде. Трябва да го посрещнем с чиста душа, чисто сърце и чиста къща. От средата на Страстната седмица напрежението по подготовката на празника расте. Според обичая на Велика Сряда жените не работят, а на Велики Четвъртък се боядисват яйцата от грижливите женски ръце. Първото боядисано яйце е червено и се слага пред иконата. С него на Великден се потъркват челцата на децата за здраве. Първото червено яйце се пази цяла година до следващия Великден. Месят се и краваите - домашни хлябове с вплетени в тях шарени яйца. Пекат се козунаците. На Разпети Петък се минава в църква под плащеницата. През нощта в Събота срещу Неделя - Възкресение, се отива на църква. Свещта, държана до оповестяването на “Христос възкресе!”, се отнася в нощта до дома. Хората се поздравяват. На Великден се носят яйца и козунаци на тачени близки, кумове и роднини. На Великден, когато цялото семейство се е събрало около масата, най-напред всеки избира своето великденско яйце. Поздравяват се с “Христос възкресе” и отговор “Во истина възкресе”, чукат се всички и яйцата се изяждат за здраве. Този обичай почива върху древни традиции и е свързан с народните представи за яйцето като символ на живот, на обновяването на жизнените процеси в Природата, както и с мита за възкресяването на Исус Христос във Великия ден, като победа на Живота над Смъртта, на Доброто над Злото в името на Истината и Любовта. Това е и смисълът на тържествената великденска песен:
Празника Цветница се свързва с възкръсващата природа, чийто символ са цветята. Това е времето около Великден или Възкресение Христово – най-големия празник за православния свят. Цветница се чества последната неделя преди Възкресението. В началото характера на празника Цветница е бил строго религиозен. Според Библията и останалите свещенни книги разказват за пристигането на Христос-син божи в Йерусалим. Тогава хората го посрещат с палмови клонки и възгласите „ осамна ”. Само няколко дена след това те ще викат отново, но този път „ разпни го ”. По стечение на обстоятелствата православни и католици са заменили палмовите клони с върбови. Поради това този празник е известен сред българите и като Връбница. Макар и религиозен по характер този празник е възприет от българите. Той става част от нашия традиционен календар и намира широко разпространение в цялата страна. Цветница или Връбница е празник, койтое тясно свързан с Лазаровден. Това не е случайно, тъй като лазарките,които са главно действащите лица на денят на Св. Лазар са и основнитеучастнички в ритуалите на следващия празничен ден – Връбница. Специално за този ден се приготвя обреден хляб, който има форма на кукла. Освен това на Цветница девойките си правят венци от върбови клони. След това се събират на реката и на която венчето тръгне първо и изпревари другите се избира за кумица. На някои места момите освен тези венчета пускат и обредната хлебна кукла. Избраната кумица и момите, които са я избрали гувеят една седмица. След кoeто приключат ритуалните лазарски танци и обреди, които продължават два дена. Фактически тези ритуали и обреди са извършaни на Лазаровден и Цветница. Тези лазарски игри приднадлежат към голям предвеликденски обреден комплекс. Те са свързанис посвещението на девойките от една възрастова и социална група в друга. Произходът на тези игри може да се проследи още в древността. Събраното от момите-лазарки се занася в дома на кумицата. Там на Велики четвъртак те отново се събират за да боядисат великденските яйца и изпекат празничния козунак. Според старата традиция днес празнуватхората, които носят имена на цветя като например: Роза, Маргарита,Теменуга, Деляна и други. Празнуват и тези, които носят име на дървета.
Днес е Тодоровден. Празникът се отбелязва винаги в първата събота на Великденските пости. Известен е и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Датата на честването му, както и тази на Великден, се определя по лунния календар. Почитането на християнският светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. Чества се главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт. Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Най-интересният обичай за празника е надбягването с коне - кушията,- в която участва цялото село. Мъжете се обличат с нови ризи, почистват конете, накичват ги и ги извеждат за надбягването. Победителите се награждават - конят получава юзда, а стопанинът му - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща, супа от гъби. Имен ден празнуват Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.
Осем бидона вода с обща вместимост 1 тон ще бъдат осветени на празника Богоявление в Разград – съобщи архиерейският наместник отец Георги. В съслужение с трима свещеници в църквата “