Великден
Настъпва пролетта! Цялата природа възкръсва за нов живот. И идва Великден-най-хубавият пролетен празник, честван в българския дом с традиционни обреди и ритуали, с много радост и веселие, с богата и красива трапеза, грейнала от пъстрите яйца, обредните хлябове и лъскавите козунаци. Мало и голямо се радва на този празник. Всеки го очаква с нетърпение. Великден е празникът, който седмици наред чувстваме, че наближава. Донесените на Цветница върбови клонки и поставени пред иконата, са най- сигурните вестители, че Великден е скоро. И започва Страстната седмица, седмица на страданията, преживени от Сина Божи, неговата смърт на кръста с трънен венец на челото, погребението му и накрая - неговото Възкресение. Страстната седмица е свързана с много ритуали, вълнения, приготовления за Великден. Атмосферата в дома се променя. Къщата се почиства от нечистотиите, натрупани през дългата зима и грейва. Пролет иде, Великден иде. Трябва да го посрещнем с чиста душа, чисто сърце и чиста къща. От средата на Страстната седмица напрежението по подготовката на празника расте. Според обичая на Велика Сряда жените не работят, а на Велики Четвъртък се боядисват яйцата от грижливите женски ръце. Първото боядисано яйце е червено и се слага пред иконата. С него на Великден се потъркват челцата на децата за здраве. Първото червено яйце се пази цяла година до следващия Великден. Месят се и краваите - домашни хлябове с вплетени в тях шарени яйца. Пекат се козунаците. На Разпети Петък се минава в църква под плащеницата. През нощта в Събота срещу Неделя - Възкресение, се отива на църква. Свещта, държана до оповестяването на “Христос възкресе!”, се отнася в нощта до дома. Хората се поздравяват. На Великден се носят яйца и козунаци на тачени близки, кумове и роднини. На Великден, когато цялото семейство се е събрало около масата, най-напред всеки избира своето великденско яйце. Поздравяват се с “Христос възкресе” и отговор “Во истина възкресе”, чукат се всички и яйцата се изяждат за здраве. Този обичай почива върху древни традиции и е свързан с народните представи за яйцето като символ на живот, на обновяването на жизнените процеси в Природата, както и с мита за възкресяването на Исус Христос във Великия ден, като победа на Живота над Смъртта, на Доброто над Злото в името на Истината и Любовта. Това е и смисълът на тържествената великденска песен:
“Христос воскресе из мертвьх,
смертию смерт поправ,
и сущим во гробех
живот даровав!”
Add comment April 27th, 2008
Празника Цветница се свързва с възкръсващата природа, чийто символ са цветята. Това е времето около Великден или Възкресение Христово – най-големия празник за православния свят. Цветница се чества последната неделя преди Възкресението. В началото характера на празника Цветница е бил строго религиозен. Според Библията и останалите свещенни книги разказват за пристигането на Христос-син божи в Йерусалим. Тогава хората го посрещат с палмови клонки и възгласите „ осамна ”. Само няколко дена след това те ще викат отново, но този път „ разпни го ”. По стечение на обстоятелствата православни и католици са заменили палмовите клони с върбови. Поради това този празник е известен сред българите и като Връбница. Макар и религиозен по характер този празник е възприет от българите. Той става част от нашия традиционен календар и намира широко разпространение в цялата страна. Цветница или Връбница е празник, койтое тясно свързан с Лазаровден. Това не е случайно, тъй като лазарките,които са главно действащите лица на денят на Св. Лазар са и основнитеучастнички в ритуалите на следващия празничен ден – Връбница. Специално за този ден се приготвя обреден хляб, който има форма на кукла. Освен това на Цветница девойките си правят венци от върбови клони. След това се събират на реката и на която венчето тръгне първо и изпревари другите се избира за кумица. На някои места момите освен тези венчета пускат и обредната хлебна кукла. Избраната кумица и момите, които са я избрали гувеят една седмица. След кoeто приключат ритуалните лазарски танци и обреди, които продължават два дена. Фактически тези ритуали и обреди са извършaни на Лазаровден и Цветница. Тези лазарски игри приднадлежат към голям предвеликденски обреден комплекс. Те са свързанис посвещението на девойките от една възрастова и социална група в друга. Произходът на тези игри може да се проследи още в древността. Събраното от момите-лазарки се занася в дома на кумицата. Там на Велики четвъртак те отново се събират за да боядисат великденските яйца и изпекат празничния козунак. Според старата традиция днес празнуватхората, които носят имена на цветя като например: Роза, Маргарита,Теменуга, Деляна и други. Празнуват и тези, които носят име на дървета.
Днес е Тодоровден. Празникът се отбелязва винаги в първата събота на Великденските пости. Известен е и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Датата на честването му, както и тази на Великден, се определя по лунния календар. Почитането на християнският светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. Чества се главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт. Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Най-интересният обичай за празника е надбягването с коне - кушията,- в която участва цялото село. Мъжете се обличат с нови ризи, почистват конете, накичват ги и ги извеждат за надбягването. Победителите се награждават - конят получава юзда, а стопанинът му - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща, супа от гъби. Имен ден празнуват Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.
Осем бидона вода с обща вместимост 1 тон ще бъдат осветени на празника Богоявление в Разград – съобщи архиерейският наместник отец Георги. В съслужение с трима свещеници в църквата “
Рождество Христово (Коледа) е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него се честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден.Малко преди раждането на Сина Божий майка му Мария заедно с Йосиф отишла във Витлеем. Там не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясли, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали Младенеца.В мига на рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни.Бъдете здрави и много обичани !
Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: “Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!” После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя. На Бъдни вечер на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Задължително се приготвят сарми, пълнени чушки и компот от сушени плодове. По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът. Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо. Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: “Ела, Боже, да вечеряме”. В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно. Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят. Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си. Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни. Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети. Станенине, господине, добри сме ти гости дошли, добър сме ти глас донели низ хубава, долна земя: овци ти се изягнили, вси овчици ваклушатки и овновци виторожки. Станенине, господине, тебе пеем, домакине! Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището. Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.
Мюсюлманският празник Курбан Байрам започна в 8.20 ч. с молитва във всички 133 джамии в областите Разград и Русе, съобщи районният мюфтия Мехмед Аля. Празникът повелява след сутрешната молитва близките на починалите да посетят гробовете им и да прочетат молитва за душите им, наречена фатиха. След това в домовете се коли жертвено животно. Според традицията и принципите на исляма, всеки може да даде курбан на този празник, а за по-заможните това е задължително. Жертвеното животно /овен, теле или крава/ се дели на три части - с едната се посрещат гости, втората задължително се раздава на бедни съседи и познати, а третата остава за семейството. Мюсюлманите се подготвят за този ден по-рано, като избират обредното животно, което къносват и окичват с панделки или с цветна прежда, за да се разбере, че е предназначено за курбан. Хората, които ще правят курбан, заедно са винаги нечетно число - 3, 5 или 7. Преди да бъде заколено животното, се произнася благословия, наречена текбир. Според поверието, ако посеченото животно продължи да рита дълго време, човекът, за когото е предназначен курбанът, има много грехове. Първият ден мюсюлманите празнуват с най-близките си. На този ден по-младите целуват ръка на по-възрастните и им искат прошка, а скараните трябва да се сдобрят. На децата се раздават дребни пари и лакомства. По случай празника, Районното мюфтийство в Разград ще раздаде пакети с по два килограма месо на 50 бедни семейства. Местни бизнесмени са известили мюфтийството, че също ще направят дарения на избрани лично от тях населени места. Курбан Байрам е празник на жертвоприношението в чест на пророка Ибрахим. Според легендата, по волята на Аллах той е трябвало да принесе в жертва единствения си син. Виждайки силата на вярата му, Всевишният се смилил над него и му изпратил жертвено агне. Целта на курбана се изразява в богобоязливостта и подчинението на заповедта на Всевишния.