За първите пет месеца от годината Областна дирекция“Полиция“-Разград е на първо място в страната по разкриваемост. Това съобщи директорът й комисар Кръстю Сотиров.За полугодието вес още няма обощена информация – обясни той. В Разградско са установени извършителите на близо три четвърти от престъпленията.
Add comment July 5th, 2007
Обезщетение в размер на 600 лева постанови Разградският окръжен съд по граждански иск заради забавено правосъдие. Глобата солидарно трябва да платят Окръжна следствена служба и Върховна касационна прокуратура.През 1999 г. 54-годишната Радка Георгиева подала жалба срещу местен зъболекар, който й извадил 16 зъба и направил 8 некачествени, по думите й, протези.През следващите осем години производството по жалбата на разградчанката за нанесена средна телесна повреда няколко пъти е прекратявано от Окръжна прокуратура и от Окръжна следствена служба.Четири пъти влиза в различни съдилища и е връщано за доразследване. Междувременно изтича давностният срок за произнасяне на съда. Повод за заведения граждански иск за над 10 000 лв. е прекратено поради давност производство за нанесена средна телесна повреда.
Add comment July 5th, 2007
На 3 юли Националният исторически музей получи най-голямото досега дарение, свързано с Третото българско царство - колекцията на видния български дипломат и патриот Димитър Станчов и неговия род. В годините след Освобождението на България Станчов е сред високообразованите млади българи, които градят европейския й образ и защитават националната й кауза. Повече от половин век той присъства активно във външната й политика. От брака му с графиня Анна дьо Грьоно, придворна дама в двореца на княз Фердинанд, се раждат пет деца. Най-голямата им дъщеря Надежда е отличен преводач и първата българска жена-дипломат. Синът им Иван също е дипломат и има седем деца от американската художничка Марион Мичъл. През 1946 г. той емигрира в САЩ със съпругата и децата си, занимава се със земеделие, изнася лекции и пише статии за България. През 1991 г. неговият син - също Иван Станчов, се завръща в България. Първото демократично избрано правителство го назначава за посланик в Лондон и Дъблин. После е външен министър. Именно благодарение на неговите усилия през последните шест години в Националния исторически музей от големия род започват да постъпват документи, фотографии, картини, накити, ордени, облекла, които сега са показани в изложба. “Нашето семейство - казва Иван Станчов - е свързано с българската история и преди Освобождението на България, но в политиката се включва с пристигането тук на княз Фердинанд, тъй като дядо ми Димитър Станчов е станал негов секретар. После е минал в дипломацията и е бил изпратен от нашето правителство в почти всички големи градове в Европа първо като дипломатически агент, след това - като пълномощен министър. Първото му назначение е в Букурещ, после – във Виена, Санкт-Петербург, оттам – в Париж, Лондон, Брюксел, Хага, и най-накрая в Рим. Той е бил отзован от Рим от цар Фердинанд, защото не е бил съгласен с подписването на договора с Централните сили за участие на България в Първата световна война и е изпратен в своеобразно изгнание в Пловдив. След войната Стамболийски го връща в дипломацията. Отива посланик в Лондон, после се пенсионира. Лондон, където той си писа навремето мемоарите, е свързан с това дарение, защото много от нещата в колекцията бяха пазени там в продължение на десетилетия. Оттам, както и от членове на семейството, които са пръснати из цял свят: Мексико, Рим, Авиньон, САЩ, Испания, аз ги събрах и донесох тук.” Всъщност, голямата днес фамилия на Станчови води началото си от средновековен български християнски род, живял в Берат, днешна Албания. За него има сведения още от 16-и век. През 1790 г. прадядото на Димитър Станчов напуска Берат и се заселва в Свищов. Любопитно е, че бащата на Димитър Станчов Яни Станчов е австрийски поданик, говори пет езика и работи в Дунавската параходна компания. Има значим принос в основаването на първото българско читалище през 1859г., известен е като дарител на църкви и училища. На изложбата, събрала около 300 експоната, виждаме негова фотография от 1852 г., както и различни лични вещи. Те обаче не са най-старите в експозицията. Една от най-скъпите за Иван Станчов реликви е иконата на Света Богородица Троеручица от 16-и век. Тя е изследвана и реставрирана от специалисти на Националния историческия музей. “Тая икона е семейна, винаги е била над кревата на моите родители, беше с нас и в Съединените щати, но тук, в музея, се установи, че тя идва от Берат и че вероятно е нарисувана там от български зограф. Много е красива, благодаря на музея за реставрацията и за сведенията, които ми дадоха за нея. Същото се отнася и за някои от дрехите, например за един кафтан, пак от Берат, който беше при моя братовчедка. Нейна дъщеря го ползваше за партита, карнавали и т.н. Някои от по-младите в рода ни се оплакват, че съм ги “ограбил” със събирането на тези неща, отбелязва с хумор Иван Станчов. Защо го направих? От една страна, защото тези предмети имат за мене историческа ценност, от друга - ако не се съберат, те ще се разпръснат и загубят. Много от фамилните неща в България са изчезнали. А тия, които са били съхранени в Лондон и САЩ например, можах да събера и да ги донеса. За нашето семейство е голяма чест да направим това дарение. Още повече, че то не е само за столицата. Част от тази експозиция ще пътува в Сливен, Варна, Разград, Свищов и в други градове на България. Това е включено като условие в нашия договор с музея и съм много благодарен на директора Божидар Димитров, че ще се осъществи. Младите българи имат нужда не само да учат историята в училище, но и да я видят – например от тази изложба. Освен това, в момента се прави един диск. В рода ни имаме колекция от 48 албума със снимки – от 1885 г.та до днес. Отдавна мислехме те да се прехвърлят на съвременен носител. Сигурно е добре, че изчакахме, защото сега системите са много по-модерни, пък и дъщерята на малкия ми брат Андрей тук-що се омъжи за един фотограф, който се нагърби с тази задача. Надявам се в края на годината да имаме диска. Ще го дарим към тази колекция, едно копие ще подарим и на Държавния архив.” Според Иван Станчов най-скъпият по стойност предмет е огромната брошка с брилянти – сватбен подарък от Фердинанд за баба му графиня дьо Грьоно. Друга – историческа и емоционална стойност, за него има едно стенно килимче с герб на България. На него са изобразени два короновани лъва, втъкани са надписът “Свободна България”, а над него - годината 1877 – една година преди Освобождението. Килимчето е купено от Иван Станчов от парижки антиквар през 1969-та. По данни на антикваря то е донесено от Румъния. Предполага се, че е изработено там по поръка на нашенци. Врочем, Иван Станчов е дарил на Националния исторически музей и собствените си ордени и медали, получавани през годината. Ще запази за себе си току-що изработения Голям паметен знак за заслуги, връчван от Националния исторически музей. Г-н Станчов е първият носител на това отличие.
Add comment July 5th, 2007
| M | T | W | T | F | S | S |
|---|---|---|---|---|---|---|
| « Jun | Aug » | |||||
| 1 | ||||||
| 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 |
| 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 |
| 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 |
| 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 |
| 30 | 31 | |||||